Спа триптих

I.

Тя дойде два пъти при мен - първо за масаж на лице и час по-късно, за масаж на цяло тяло. Имало някакво недоразумение при резервацията, затова и тази междина. 

Жената беше на около 80 години, висока и стройна като норвежка, но с монголоидните черти на самите. Имах чувството, че се срещам с някого, когото много обичам и винаги ми е липсвал. Масажирах внимателно изтънелите мускули под крехката, чуплива кожа. Гледах как очите се движат под почти прозрачните клепачи - тя не просто спеше, тя сънуваше. Каква привилегия - да наблюдаваш нечий сън. Да бъдеш буден, когато някой пътува толкова далече, оставил беззащитното си тяло в ръцете ти.

Исках да се срещна с нея извън кабинета, да разговаряме, но не знаех за какво. Написах своя имейл и телефон на лист хартия, но не събрах смелост да й ги дам. Редно ли е да досаждам на жената? Как да обясня странното усещане за свързаност с нея, което преживях? Не посмях. Оставих я да си иде. 

II.

Масажирах една едра сърдита дама, когато някакъв мъж нахлу в кабинета ми. Извини се гръмогласно и напусна, но вече беше строшил магията. Когато приключих с процедурата и излезнах, го видях да седи до човек в инвалидна количка - моят следващ клиент. Едър, преждевременно състарен мъж с тежко заболяване. Двигателните и говорните функции бяха сериозно нарушени, както и дихателните, заподозрях аз. Беше много мил и не създаваше затруднения, но ме болеше да гледам отривистите му, некоординирани движения. Асистентът го съблече и го настани на кушетката, после дойде да го обърне. Работила съм същото и тази случка ме върна назад във времето, към двете възрастни, умиращи жени, за които се грижех в Австрия.

Моят човек се наслади на масажа, доколкото можа. Наблюдавах дълбоките бръчки около устата му и белега от операция на шията, слушах мъчителното му, хрипливо дишане. Чудех се какво ли се случва в това огромно туловище с тънки, атрофирали крайници. Мисля, че най-много му допадна масажа на глава и лице. Докато масажирах ръцете му, видях отпечатък от каишите, с които очевидно го вързват. Бяха смачкали плътта му до костите. 

III.

Беше красив млад мъж на около 35 години. Носеше голям кръст с верижка, каквато обикновено слагат на войнишките марки. Все едно кръстът е неговата идентификация. На лявата ръка имаше татуиран същия кръст, до кръста - надпис: “Вярвам, че ангелите дишат, че любовта продължава и никога няма да си иде.” На другата - мъжко име, под името - две дати, едната от 1953-та година, а другата от 2001. Необяснимо се почувствах съкрушена от този стар некролог. Разплаках се безмълвно и безпомощно. Но светлината в кабинета е винаги приглушена, така че по-късно, когато момчето си тръгваше, не забеляза зачервените ми, все още разплакани очи.