Фрагмент

Ние сме Високомерните и не понасяме слаба поезия. Прощаваме всичко, освен липса на стил. Има нещо шокоращо срамно в това да се изразяваш евтино, фалшиво и с голяма претенция - ето това не можем да преглътнем. Ние сме звяр с три глави и общ търбух, носим гордо три имена, но нямаме крака и се налага да пълзим.

Ние сме Арогантните и обичаме да мразим чужди недостатъци, защото идваме оттам, където всичко е полирано до блясък и ничий дъх не замъглява кристалните слова. Идваме оттам, където всичко е застинало в прозрачно съвършенство, надничаме през чужди някакви очи и се наслаждаваме на своята погнуса от калта на мимолетното. Позволяваме си саркастично снизхождение, порязваща усмивка, коментар с обидно бледия гласец, зает от някой друг, и после, нахранени от своето отвращение, от усещането за абсолютно превъзходство, отиваме при Безсмъртните, за да почерпим вдъхновение.

Ние сме Надменните и винаги внимаваме да не допускаме разбиране. Сравняваме, оглеждаме, отсъждаме хирургически с прецизността, която ни доставя удоволствие; ние режем, разчленяваме, разбиваме на атоми, на кванти, а после дълго редим математически конфигурации. Имаме една опашка, но я захапваме едновременно с три усти от три глави на едно и също място, наслагваме се един върху друг, една върху друга, едно върху друго, ние сме нещо Друго, Нищо Друго, Абсолютно Нищо, ние сме Високомерни, защото разговаряме с Безсмъртните, ние се стремим към тях, но нямаме криле и се налага да пълзим.