Двама
Мечтая за тишина сред шума, който създавам с всяко свое вдишване. Тишината в мен е оглушена от високочестотно бучене; милиарди цикади пищят в главата ми. Уморена съм. Прибирам се в себе си, уплътнявам се, за да спра разпада, за да намаля интеракцията; аз съм малка черна точка в безкрайния космос, аз съм малка резка на нечия огромна стена, аз съм аз съм аз не зная какво точно съм, аз не зная дали съм и кое съм аз. Помня смътно разлива; нищо не си спомням. В мен живее спомен, който не е мой.
Това е словесна бродерия, поезия някаква, фрагменти несвързани; това е кофа с мътна вода, в която се давя; нещо се дави в мен, аз усещам борбата му, аз се боря, аз съм и водата, и кофата, и нещото, което е залято, аз съм мътилката в тази вода, аз се утаявам и разпилявам отново, докато се давя в себе си, а кожата ми подгизва и се разтваря в тази мътна вода; топя се като бучка захар в нея, като кубче лед, като сол, смалявам се и чезна.
Аз летя над Северно море и гледам сенките, които облаците влачат по повърхността на водата. Облаци, сенки, море; миниатюрни острови и едва видими кораби, оставящи бели следи след себе си - всичко това е под мен. Над мен има само слънце и небе. Пътуваме двама. Той дреме до мен, неудобно отпуснал глава, а коляното му докосва моето. И той е уморен, сънят го приютява. Две деца вдигат врява на седалката пред нас. Едното от тях наднича, подкупва ме с усмивка. Малък разбойник с блеснали очета: показва се за миг и после се смъква зад облегалката. Усмихвам се в отговор, чувствам се съучастник.
Част от мен сънува непрекъснато, докато другата част се грижи нещата да вървят. Част от мен чувства, реагира, трансформира се безмълвно, докато другата част общува с външния свят. Ленив мечтател и изпълнен с безпокойство мърморко обитават моето тяло, делят си моя ум и са вечно недоволни един от друг. Така живея в тази непоносима двойнственост и симулирам пълноценност толкова успешно, че успявам да заблудя и себе си. Пробуждам се за миг и отново се унасям и се питам какво ли ще се случи, ако двамата в мен си разменят местата, ей така, за малко?
